Категория: разработване на изпитни въпроси

1. Communicative Language Teaching (CLT) marks a major shift in language teaching theory and practice which dates back to the 1960s. It represents a major change from the previously established Situational Language Teaching (SLT). As a result of Chomsky’s criticism of the traditionally employed structural views of language acquisition, the need arose for a new teaching approach that would be consistent with two innate characteristics of human language: the creativity and uniqueness of individual sentences as well as the functional and communicative potential of language. Therefore, it became essential to develop a teaching method that would focus on developing communicative proficiency rather than knowledge of language structures. Subsequently, the CLT was developed and two versions of it have been widely incorporated in foreign language teaching. The weak version highlights the significance of enabling learners to use their adopted communicative skills in situational contexts and practical activities, while the strong version postulates that the language skills are acquired and developed in the process of communication and therefore, involves the activation of inert linguistic knowledge. They are often described as “learning to use” and “using to learn” respectively (Richards & Rodgers, 1999; Littlewood, 2013)

С оглед покриването на държавните образователни изисквания за постигане на определено ниво на вадеене на английски език, следва да бъдат взети предвид различни фактори, които заедно съставляват реалния учебен процес. Общото ниво на подготовка за съответния клас, учебната програма, броят на учениците и начинът на провеждане на учебния процес в даден клас оказват пряко влияние върху способността на учениците за овладяване на учебното съдържание. Оттук следва, че постигнатите резултати са следствие на комплексни фактори и често имат динамичен характер. Затова и така очертаните наблюдения по-долу имат условен характер и представляват общи изводи от досегашната ми практика.
Едно от основните затруднения, които учениците срещат през целия си курс на обучение в училище, е балансираното овладяването на езика в четирите му основни направления – четене, писане и особено слушане и говорене.

Изкуството е неделима част от човешкото съществуване и изразява непрестанния стремеж към естетическо представяне на вътрешния свят на личността и заобикалящата я действителност – два аспекта, които още от древността поставят проблеми пред философи и творци. Човекът не съществува самостоятелно, а в неспирно взаимодействие с околната среда и субективното усещане за реалността е неизчерпаем източник на творчески търсения. Централно място в процеса на естетическото тълкувание на явленията заема фигурата на твореца, който активно участва в процеса на интерпретация и репрезентация на вътрешния и външния свят на личността.
Културните и философските схващания на сюрреализма радикално променят възгледите за ролята на твореца като активен субект на творческия процес и за същността на човешкия индивид като съзнателна личност, контролираща заобикалящата я действителност. Сюрреализмът изразява преосмислянето на основни положения във философията и изкуството в опит да обясни противоречията вътре в самия индивид и тези в заобикалящата го действителност.

Статутът на парапсихологията като наука е предмет на нестихващи дебати в научните среди, а предметът на нейните изследвания представлява интерес за представителите на различни сфери на човешкото познание. Парапсихологията поставя въпроси, които често се оказват без еднозначен отговор, а отговорите, които предоставя, нерядко пораждат още повече неизвестни. Оттук може да се предположи, че парапсихологията често попада под ударите на множество критици, а научната ѝ принадлежност все още горещо се оспорва. От една страна, парапсихологията не разполага с неоспорими доводи за научната обоснованост на своя предмет, нито с научен арсенал и специфична методика за своите изследвания. Дали поради естеството на предмета и явленията, които изследва, дали поради спорния характер на емпиричните доказателства, с които разполага, или заради неспособността на голяма част от научните среди да излязат от зоната си на комфорт, признавайки, че не всичко може да се изучава и обяснява по познатите ни начини – парапсихологията рядко се възприема като равнопоставена на останалите научни направления. От друга страна обаче, стои въпросът – не е ли именно това основата за възникване на нова сфера на човешкото познание – стремежът да се обясни необяснимото, да се осигури логична обосновка на явления, вълнували човечеството в продължение на хилядолетия и които привидно изглеждат абсурдни и немислими от гледна точка на нашето съвремие.

Трудът е процес между човек и природа, при което с помощта на сечива и инструменти природното вещество се преобразува от човека в готов продукт, способен да задоволява конкретни негови материални и духовни потребности. (Георгиев, 2007, с. 13) Пазарът на труда може да се дефинира като съвкупност от икономически отношения, които се формират между наемни работници и работодатели по повод наемането и включването на работната сила в процеса на производството с цел получаване на доход. На него се сключва своеобразна сделка между купувачите и продавачите на труд, която се закрепява със сключването на трудов договор, с който се определят условия на труд, възнаграждения, работно време, почивни дни и т.н. В този смисъл пазарът на труда следва да се разглежда и като съвкупност от правни норми, принципи, процедури и институции, с помощта на които се осъществява наемането на работната сила.
Фактът, че работникът по принцип остава собственик на своята работна сила, оказва влияние върху решението работникът да повишава своята квалификация чрез инвестиции в образованието. Услугата на фактора „труд” остава винаги свързана със своя носител. В трудовия договор не могат точно да се специфицират нито видът на извършваната дейност, нито интензивността на труда.

Възнагражденията са едни от основните фактори, свързани с мотивацията на персонала. За да не се превърнат в проблем както на работодатели, така и за служители, работната заплата и всички останали елементи на възнагражденията трябва да бъдат правилно определени. За това в теорията и в практиката се говори за управление на възнагражденията – дейност по създаване и поддържане на системи на възнаграждения, които спомагат за подобряване на качеството и ефективността на фирмената дейност.
Смисълът на управление на възнагражденията е да се разбере същността на парите и на другите непарични награди, които служителите в организацията получават. Управлението на възнагражденията трябва да разкрие пред хората техния индивидуален принос за целите на организацията. Управлението на възнагражденията трябва да привлича, поддържа и мотивира хората да работят по-производително, по-качествено и в съгласие с организацията.

През последните десетилетия се наблюдават множество промени в развитието на туристическата индустрия. Развитието на масов туризъм, съчетано с бурното развитие на информационните технологии и телекомуникации, създаде предпоставки за приоритетно развитие на туристическата индустрия и превръщането ѝ в основен елемент от икономиката на множество държави по света. Все повече туристически дестинации създават стратегии и планове за развитие, базирани на иновативни концепции, специални събития и тематични продукти. Челно място в тези стратегии заемат т.нар. „алтернативни“ форми на туризъм, които представляват „съвкупност от устойчиви туристически форми и практики, които са насочени едновременно към задоволяване на индивидуалните интереси и потребности на туриста и към съхраняване на местната природа и култура“ (Левков, 2013, с. 19). Предпоставки за развитието на алтернативен туризъм са преди всичко наситеното със стандартизирани и традиционни продукти туристическо предлагане, променящите се интереси и мотивация на туристите, както и нарастващото търсене на нови туристически продукти. От друга страна обаче, под алтернативен туризъм се разбира комплекс от туристически дейности, различни от тези на масовия туризъм, свързани с използването на разнообразни природни и антропогенни туристически ресурси, привличане на специфичен пазарен сегмент, при задоволяване на специфичен потребителски интерес, различен от този при масовия традиционен туризъм (Алексиева и Стамов, 2003, с. 15).