Категория: разработване на изпитни въпроси

Острият коронарен синдром представлява състояние на неадекватно снабдяване на миокарда с кислород и необходимите за функционирането му хранителни вещества вследствие на настъпило нарушение в кръвоснабдяването на региона на коронарна артерия. Остро настъпилата редукция на коронарния кръвоток обичайно е следствие на ерозия или руптура на нестабилна атеросклеротична плака, върху която се формира тромб. Резултатът е миокардно увреждане (до некроза) на участъка, изхранван от съответния коронарен съд.

Лекарствените растителни видове, които се отглеждат в Ботаническата градина в Балчик, са гинко билоба, невен, кокиче, пирински чай, мента, татул, бабини зъби, лопен, кръвен здравец, сладък корен, невен, бял равнец, лудо биле, цариче и решетка.
Гинко билоба. От този растителен вид се употребяват листата, а в дрогата се съдържат гликозиди като естери на кумариновата киселина, флавоните лутеолин и трицетин и бифлавоните билобетин, гинкгетин, изогинкгетин, аментофлавон. Дрогата има следните три основни въздействия върху човешкото тяло:
 подобрява кръвообращението (най-вече в капилярите във всички тъкани), с особено положителен ефект в някои зони на мозъка;
 действа като силен антиоксидант, като елиминира вредното действие на свободните радикали;
 действа срещу слепването на кръвните клетки и съответно намалява вискозитета на кръвта и запушването на капилярите.

В детската градина изобразителната дейност включва различни видове дейности – рисуване, моделиране, апликация и конструиране. Всяка от тези дейности има свои възможности в изобразяването на впечатленията на детето от обкръжаващия го свят. Затова общите задачи, стоящи пред изобразителната дейност, се конкретизират в зависимост от особеностите на всеки вид дейност, от своеобразието на материала и начините за работа с него.
Рисуване
Рисуването е едно от любимите занимания на децата, което дава голям простор за проява на тяхната творческа активност. В детската градина рисуването заема водещо място в обучението на децата по изобразително изкуство и е три вида: рисуване на отделни предмети, сюжетно рисуване и декоративно рисуване.

Дидактичните задачи са изготвени въз основа на учебното съдържание 1-4 клас, книгите за учителя по Околен свят и Човекът и природата за съответните класове, учебните програми на МОН и годишните разпределения на учебното съдържание, както и други източници.

1. Дайте определения на следните научни понятия: хидросфера, хидрология, повърхностни и подземни води, агрегатни състояния на водата, видове валежи, кръговрат на водата, свойства на водата.
Хидросфера – водната обвивка на Земята. Най-важните елементи, които изграждат хидросферата, са океани, морета, реки, блата, езера, ледници и подземни води.
Хидрология – науката, която изучава хидросферата.
Повърхностни води: води, които се намират на повърхността на Земята. Това са реки, езера, блата, ледници, язовири.
Подземни води: Всички води, намиращи се под земната повърхност, независимо от техния произход, дълбочина, състояние на покой или движение, се наричат подземни води.

Основните цели на предучилищното и училищното образование са всестранно развитие на личността на детето и ученика – в интелектуален, социален, духовен, емоционален план. Съхраняването на българската идентичност, култура също е сред приоритетите на образованието. Според мен също е изключително важно да запазим типично българските черти, традиции, обичаи, литература, култура, които ни отличават от останалите като народ. Например в последните години има дебати дали се премахнат от учебниците по литература типично български творби, които представляват облика на българската литература. Според мен не трябва да се премахват от учебниците такива известни творби, станали емблема на българската литература. Що се отнася до темата, наскоро беше направен своебразен „превод“ на романа „Под игото“ на Иван Вазов на съвременен български език. Аз съм изключително против това. Не може някой с лека ръка да променя изрази или цели изречения по текста на когото и да било, особено на автор, който е признат за „патриарх на българската литература“. Авторското право си остава авторско, особено що се отнася до Вазов. Макар че в текста има много турцизми и думи, неразбираеми за днешните младежи, именно думите, лексиката са това, което правят текста толкова цветист и неповторим. Замяната на Вазовите думи с други е неуместна и може да донесе само негативно въздействие върху читателя.

Историческата област Добруджа е сравнително и относително малък район в най-североизточната част на Балканския полуостров и се простира до Черноморското крайбрежие, по течението и на юг от река Дунав. На тази територия от втората половина на 18 век до последната Руско-турска война (1877-1878 г.) се водят боеве по време на няколко войни между Русия и Османската империя. В сравнение с Македония и Тракия до 1878 г., към Добруджа няма такъв интерес от историци, етнографи, дипломатически представители. Няма и публикувани данни за броя на населението и за етнодемографските му характеристики. Нито от Великите сили, нито от съседните държави се оспорва историческата политическата и езиково-националната принадлежност на Добруджа към България. Между българите и румънците има разбирателство и не се очертават териториални спорове. Нещо повече, геополитическата обвързаност, общата православна религия, интензивните стопански и културни връзки и особено общите политически интереси за национално-държавна еманципация спрямо Османската империя обуславят позитивния дух в двустранните отношения до 1878 г.
Характерното за Добруджа е голямата хетерогенност на населението ѝ (румънци, българи, християни, мюсюлмани и други етнически и конфесионални групи). Исторически Добруджа принадлежи на Първото и Второто българско царство, а в периода на османското владичество е в пределите на Дунавския вилает на Османската империя. Добруджа, като част от Балканския полуостров, където в границите на Османската империя е разположено различно етническо население, а често поради войните и случващите се събития протичат процеси на етнодемографски промени – изселвания и заселвания на нови групи население.

В съвременния свят и при нарастващите заплахи от различни кризи и за националната сигурност, така и за осигуряване на международната стабилност, умението да се управлява в условия на кризи е едно от основните изисквания и решаващ подход. Националната системата за управление при кризи е необходима, за да се гарантира подготовката на всяка страна, населението и националното стопанство за защита при възникване на кризи, запазване и оптимизиране на съществуващите елементи на тази системата за управление. Актуалното и адекватното разбиране на този проблем изисква реагирането на кризи да става организирано, при добро сътрудничество между институциите, с ясно определени компетенции на всеки орган. Кризата в последните месеци с COVID-19, доказа, че днес заплахата от военни конфликти отстъпва място на кризи от невоенен характер, включително и медицински, както е в случая.
Целта на разработката е да се разкрият същността, класификациите, основните понятия, рискове и заплахи за възникване на кризи в Република България в съвременния свят. А също и да се очертаят същността, основните структури и компонентите на националните системи за управление при кризи. Съществено внимание е отделено и на процеса на организация на управление при кризи, нейните структури и фази. Посочват се и някои насоки за усъвършенстване на процеса на управление при кризи в Република България.

В съвременното развитие на обществото сме свидетели на нова историческа фаза на човешката цивилизация, в която особено важни и решаващи са информацията и знанията. Дигиталното пространство поставя силен акцент върху знанията и уменията на обучаемите и създателите на образователно съдържание, а оттам и на новите изисквания и стандарти, които налага днешният свят, както и това, от което съвременните ученици се нуждаят и очакват от образователната система. Според американския учен и футурист Алвин Тофлър, ,,когато информацията стане по-важна от всякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието”, а ,,знанието днес е не само източникът на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството” (Тофлър, 1996).
Зависимостта на подрастващите от технологиите е общоизвестна и видимо непрекъсната. Учебниците и днес остават това, без което не може ученикът и образователната система. От качеството и нивото на съвременните учебници, особено тези по история и цивилизации, зависи не само начинът и степента на формиране на нови знания и умения, но и интересът към учебната дисциплина и към книгите въобще в условията и неограничените възможности на виртуалното пространство.

Лидерството и стратегическото ръководство във военната организация е постоянна и същевременно особено актуална тема в съвременния свят, в бързо променящите се и усложняващите се условия на нашата съвременност. В разработката се търсят новите измерения и актуалност на темата. В центъра на вниманието в разработката е осмислянето и оценката на ролята на лидера и на стратегическото ръководство въобще и във военната организация. Анализира се процесът на формиране и израстване на лидера, както и качествата, необходими за осъществяването на добро и ефективно лидерство. Поставен е и акцент за особено необходимите и ценни качества на стратегическия ръководител (лидера) при критични ситуации и кризи.

Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) завършва с преходния Санстефански мирен договор. Той е последван през лятото на 1878 г. от Берлинския договор, който определя границите и статута на новоосвободените български земи и разделянето им на Княжество България и Източна Румелия.
В края на 1884-1885 г. обществеността в Княжество България, както и в Източна Румелия, се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТРЦК), който си поставя за цел „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“ – освобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия. По редица вътрешни и външни причини организаторите ограничават целта на движението и вниманието е насочено главно към Източна Румелия и нейното присъединяване към Княжество България.

Депресията е съвременно заболяване, което спокойно може да бъде приравнено със сърдечно-съдови и други заболявания на тялото. Именно от него днес страдат милиони хора, живеещи на нашата планета, изпитвайки определени проблеми в живота. Едно от психичните разстройства на човек е депресията. Признаците на разстройство включват нарушение на съня, намален апетит, депресия, апатия, нарушена концентрация, умствена изостаналост. Депресията може да се развие в резултат на силен стрес, заболяване и някои лекарства. Ендогенната депресия се развива без влиянието на определени негативни фактори и няма очевидна причина, соматогенната депресия се основава на различни заболявания, психогенната депресия се основава на стрес, причинен от различни житейски ситуации. Депресията може да причини развитие на суицидни тенденции, да доведе до развитие на алкохолизъм, наркомания.