Животът ни на този свят неизменно минава през множество предизвикателства, като ни кара да търсим себе си, собствената си неповторимост сред истини, грешки и заблуждения. Ту се лутаме, насочени към единствената истина, ту ни се струва, че истините са неизброими и всеки е устремен към своята в един етап от жизнения път, докато в други ситуации застъпва различно становище. Упорито си задаваме въпроса дали познанието на истината за света и човека ще ни направи свободни.
Според Платоновите разбирания, изразени и в диалога “Пирът”, Сократ упорито твърди, че не знае нищо, но в същото време не схваща познанието като непостижимо, а го определя като най-висша ценност. В тази постановка е заложена идеята за безкрайния процес на човешкото познание и противопоставянето на догматичното проповядване на окончателни истини.

Във великолепния Канон за св. Методий от Константин Преславски авторът сякаш се пренася отново в Моравия и Панония, и се идентифицира с техните хора и с гласовете им: „Тебе, блажене, те възпява земята Моравска, притежаваща светото твое тяло, и Панонската, светителю, що е от тебе просветена. И, събрали се, хората и от двете, празнуват твоята памет“. В поетичните видения на химнографа всички страни, които са свързани не само физически, но и духовно с делото на Първоучителите, единогласно призовават тяхното небесно покровителство и закрила: „С вас двамата светители се величае славно град Солун, Кириле свети и Методие, и Мизия, и Панония, и земята Моравска, блажени, като ви славят и вопеят: „Благословен си Боже наш“.
През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.

Службата за Методий е една от най-ранните славянски оригинални служби, която в стилистично отношение се различава от службата за Кирил. Тя е от краткия тип служби според Студийския типик. Всеки трети тропар от песните в канона има покаятелно молитвен характер. В Службата се открива сведението, че Методий е имал семейство, преди да се замонаши в Олимп.
Двата й най-стари преписа на Службата за Методий датират от XIII в. Вероятно е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил Философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен“ (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.

Службата за св. Кирил е едно от най-ранните химнографски произведения в старобългарската литература. Смята се, че части от нея са създадени още в Моравия в средите на Кирило-Методиевите ученици. Известни са 24 преписа. Опит за възстановка на службата еталон прави Б. Райков въз основа на 14 преписа. Службата за св. Кирил се отличава с устойчивост в състава и реда на песнопенията, като промените се отнасят до три тропара. Въз основа на тях се определят две редакции на Службата за св. Кирил – ранна, Моравска, и по-късна, осъществена в България. Творбата е от краткия тип служби, с вечерен и утринен дял, създадена според Студийския типик. Във вечерния си дял тя съдържа три стихири и един тропар, а в утринния – канон, седален тропар, кондак и икос след шеста песен, светилен тропар. Често Службата за св. Кирил се преписва в непосредствена близост със службата на св. Авксентий, чиято памет се отбелязва на същия ден – 14 февруари. В един препис (Атонски) двете служби са съединени в една цялост.

Похвално слово за Кирил от Климент Охридски е образец на високо ораторско майсторство и искрено преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител. Творбата е открита от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и проучвана. Името на Климент Охридски се чете в наслова и авторството му се смята за доказано. Похвалата е известна в две редакции, като първата, приета от повечето изследователи за първична, е позната само в един препис (в ръкопис с български правопис, намерен на Света гора от руския славист П. И. Севастянов и пазещ се в Москва, ГРБ, ф. 270, № 1467). Втората редакция е по-широко разпространена, главно в руски преписи (24 преписа от XIV до XVII в.).

Учителното евангелие е първият сборник с тълкования и поучения върху евангелските четива за неделните дни през цялата година, който се появява в старобългарската проповедническа литература. Състои се от 51 поучителни беседи, подредени според подвижния църковен календар както Изборното евангелие – т.е. от Великден до Цветница. Всяка беседа се състои от встъпление, тълкование, понякога съвсем кратко, и катехизистично (нравоучително) заключение. Текстът не е оригинален. Тълкованията са заети от разпространени във Византия за проповеднически цели съкращения (катени) от видни отци на църквата и византийски писатели (Иоан Златоуст, Кирил Александрийски и др.). Счита се, че встъпленията, заключенията и една от беседите (№ 42) са оригинално дело на Константин Преславски, защото досега не са намерени точните им гръцки съответствия.

През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.