Posts in the доклади Category at Дипломни работи, курсови работи, реферати, казуси, есета, презентации, проекти, дисертации. Курсове, уроци

курсова работа Използване на енергията на изгорелите газове – теоретична постановка. Схеми и системи. Принудително пълнене

курсова работа Използване на енергията на изгорелите газове – теоретична постановка. Схеми и системи. Принудително пълнене
март 29, 2020
Готови работи

курсова работа Използване на енергията на изгорелите газове – теоретична постановка. Схеми и системи. Принудително пълнене

курсова работа Методи за получаване на неорганични съединения на флуора. Получаване на флуор. Синтези

курсова работа Методи за получаване на неорганични съединения на флуора. Получаване на флуор. Синтези
март 29, 2020
Готови работи

курсова работа Методи за получаване на неорганични съединения на флуора. Получаване на флуор. Синтези

курсов проект Генератор на времеинтервали

курсов проект Генератор на времеинтервали
март 28, 2020
Готови работи

курсов проект Генератор на времеинтервали

есе по Свят и личност Какво печели и какво губи българската култура при срещите си с другите култури на Балканите, в Европа и в света?

есе по Свят и личност Какво печели и какво губи българската култура при срещите си с другите култури на Балканите, в Европа и в света?
март 28, 2020
Готови работи

Българската култура е успяла да се докаже пред света и Европа като едно уникално постижение на нашия народ, притежаващо високи естетически стойности, непресъхваща традиция, която продължава да ражда неповторими художествени произведения. Културата ни носи дълбоко в себе си българския дух, изпълнената ни с перипетии историческа съдба, мечтите и въжделенията на един малък народ, поел нелекия път за себеутвърждаването.
Културата е израз на стремежа на хората да намерят себе си като личности, като общност, да се обозначат хем като различни от другите, хем и като близки с тях. В този смисъл най-високите културни приноси на България се появяват в онези моменти, когато сме търсели и намирали корените на своя дух, не забравяйки обаче опита и постигнатото на тези преди нас. Винаги когато сме използвали творчески чуждото, сме разгръщали най-всеобхватно своя потенциал и сме създавали безценни и неповторими произведения.

курсова работа Обществени нагласи към бежанците в България

курсова работа Обществени нагласи към бежанците в България
март 28, 2020
Готови работи

курсова работа Обществени нагласи към бежанците в България

философско есе Познайте истината и тя ще ви направи свободни!

философско есе Познайте истината и тя ще ви направи свободни!
март 23, 2020
Готови работи

Животът ни на този свят неизменно минава през множество предизвикателства, като ни кара да търсим себе си, собствената си неповторимост сред истини, грешки и заблуждения. Ту се лутаме, насочени към единствената истина, ту ни се струва, че истините са неизброими и всеки е устремен към своята в един етап от жизнения път, докато в други ситуации застъпва различно становище. Упорито си задаваме въпроса дали познанието на истината за света и човека ще ни направи свободни.
Според Платоновите разбирания, изразени и в диалога “Пирът”, Сократ упорито твърди, че не знае нищо, но в същото време не схваща познанието като непостижимо, а го определя като най-висша ценност. В тази постановка е заложена идеята за безкрайния процес на човешкото познание и противопоставянето на догматичното проповядване на окончателни истини.

Канон за свети Методий от Константин Преславски

Канон за свети Методий от Константин Преславски
март 15, 2020
Готови работи

Във великолепния Канон за св. Методий от Константин Преславски авторът сякаш се пренася отново в Моравия и Панония, и се идентифицира с техните хора и с гласовете им: „Тебе, блажене, те възпява земята Моравска, притежаваща светото твое тяло, и Панонската, светителю, що е от тебе просветена. И, събрали се, хората и от двете, празнуват твоята памет“. В поетичните видения на химнографа всички страни, които са свързани не само физически, но и духовно с делото на Първоучителите, единогласно призовават тяхното небесно покровителство и закрила: „С вас двамата светители се величае славно град Солун, Кириле свети и Методие, и Мизия, и Панония, и земята Моравска, блажени, като ви славят и вопеят: „Благословен си Боже наш“.
През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.

Служба за св. Методий от Константин Преславски

Служба за св. Методий от Константин Преславски
март 15, 2020
Готови работи

Службата за Методий е една от най-ранните славянски оригинални служби, която в стилистично отношение се различава от службата за Кирил. Тя е от краткия тип служби според Студийския типик. Всеки трети тропар от песните в канона има покаятелно молитвен характер. В Службата се открива сведението, че Методий е имал семейство, преди да се замонаши в Олимп.
Двата й най-стари преписа на Службата за Методий датират от XIII в. Вероятно е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил Философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен“ (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.

Служба за св. Кирил от Климент Охридски

Служба за св. Кирил от Климент Охридски
март 15, 2020
Готови работи

Службата за св. Кирил е едно от най-ранните химнографски произведения в старобългарската литература. Смята се, че части от нея са създадени още в Моравия в средите на Кирило-Методиевите ученици. Известни са 24 преписа. Опит за възстановка на службата еталон прави Б. Райков въз основа на 14 преписа. Службата за св. Кирил се отличава с устойчивост в състава и реда на песнопенията, като промените се отнасят до три тропара. Въз основа на тях се определят две редакции на Службата за св. Кирил – ранна, Моравска, и по-късна, осъществена в България. Творбата е от краткия тип служби, с вечерен и утринен дял, създадена според Студийския типик. Във вечерния си дял тя съдържа три стихири и един тропар, а в утринния – канон, седален тропар, кондак и икос след шеста песен, светилен тропар. Често Службата за св. Кирил се преписва в непосредствена близост със службата на св. Авксентий, чиято памет се отбелязва на същия ден – 14 февруари. В един препис (Атонски) двете служби са съединени в една цялост.

Похвално слово за Константин-Кирил от Климент Охридски

Похвално слово за Константин-Кирил от Климент Охридски
март 15, 2020
Готови работи

Похвално слово за Кирил от Климент Охридски е образец на високо ораторско майсторство и искрено преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител. Творбата е открита от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и проучвана. Името на Климент Охридски се чете в наслова и авторството му се смята за доказано. Похвалата е известна в две редакции, като първата, приета от повечето изследователи за първична, е позната само в един препис (в ръкопис с български правопис, намерен на Света гора от руския славист П. И. Севастянов и пазещ се в Москва, ГРБ, ф. 270, № 1467). Втората редакция е по-широко разпространена, главно в руски преписи (24 преписа от XIV до XVII в.).