Категория: дипломни работи

С приеманото на Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г. за първи път е обособен раздел, който разглежда параметрите за кариерно развитие на педагогическите специалисти. Законодателят дава дефиниция на понятието „кариерно развитие”: „кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието.” В същия раздел законодателят е регламентирал тристепенен модел на кариерно развитие в хоризонтален план на учителите и възпитателите: учител/възпитател; старши учител/старши възпитател, главен учител/главен възпитател. Предвидено е и кариерно развитие на другите педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, което се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Делегирано е правото на работодателя да присъжда степените, които обаче не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.

Всичко е игра, но с истински последствия, геймифицирането при наемане и обучение на служители вече е сериозен фактор в сферата на човешките ресурси. Една от причините са много бързо възникващите нови професии, които изискват и нови умения. Те често не могат да бъдат усвоени в университетите или се развиват толкова светкавично, че докато студентите завършат петгодишното си обучение, са се появили много нови изисквания за умения, които трудно могат да бъдат оценени по документи и доказани само с наличието на диплома. Вече масово в обяви за работа в САЩ и Европа пише, че се търси не анализатор или инженер, а мотивиран човек, готов да се учи и развива непрекъснато за целите на съответната позиция. Най-важното качество вече е способността да се ориентираш бързо в непозната среда или конкретен казус и да потърсиш необходимата информация, която умно да синтезираш и използваш.

Дипломната работа обикновено е ръкопис със средна дължина, варираща между сто и четиристотин машинописни страници, в който ръкопис студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чиито курс той желае да завърши. Дипломната работа, според нашите закони, е необходима, за да се завърши курсът на обучение. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка. Пресмятайки освен това средния успех от семестриалните изпити, комисията присъжда оценка на дипломната работа, изказва поздравления и прави препоръка за отпечатване. Поне това е правилото, следвано в почти всички факултети с хуманитарна насоченост.

Автоимунните заболявания са група заболявания, характеризиращи се с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм. Болестите са предимно на имунната система, като повечето от тях пряко засягат и други органи (бял дроб, щитовидна жлеза и др.)
При автоимунните болести има хроничност и симптомите се облекчават единствено чрез прилагане на имуносупресори. Те потискат имунната система и я правят по-слаба, за да не атакува собственото тяло. Това обаче прави организма лесно податлив на вирусни инфекции като грип, саркоидоза и др.
Към опасните и нелечими автоимунни заболявания спадат ревматоидния артрит, множествената склероза, тиреоидит на Хашимото, синдром на Бехчет, синдром на Хайнц, псориазис, псориатичен артрит, гломерулонефрит, лупус, болест на Адисон, диабет тип 1, автоимунни хепатити, хронични възпалителни заболявания на дебелото черво, миокаридитите, голям брой кожни и ставни заболявания.

Дипломната работа обикновено е разработка с дължина, варираща между 50 и 100 машинописни страници, където студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чийто курс той желае да завърши. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка.