Възрастта 5–6 години е периодът на преход от егоцентризма на малките деца към социалната компетентност на средното детство. Детето се научава как да бъде социално приемано от другите, да разбира позициите на останалите и самостоятелно да създава приятелства. Учи се да контролира ситуацията (Оприкова-Илиева, 2022)
Главната дейност през този период е играта, която е и основното възпитателно средство. Но наред с нея в живота на детето се наблюдават и някои елементарни прояви на трудова дейност. От него се изисква да прибира играчките, да подрежда дрешките си, да се храни самичко. А организираните занятия в детската градина носят вече елементи на по-системна учебна дейност. Това ги отдалечава от контрола на родителя и предоставя възможност децата да пребивават сред връстници. В детската група се осъществява „компенсаторен ефект“ – детето може да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Съюзяването с други малки и опитите да доминира над тях е стремеж за подражание на възрастните. Налице е тенденция към независимост от възрастния и социална зависимост от другарчетата, проявяваща се в желание у детето за самостоятелност, потребност от внимание, привличане и старание да се наложи сред връстници. Между придобиването на социална важност на сътрудничеството и истинското му реализиране е налице дистанция. В т.нар. първа възраст на групата установяването му е в ранен стадий. Характеризира се с непостоянство и нестабилност, често бива прекъсвано от караници и дразнене.
Категория: анкетно изследване
анкетно изследване по Педагогическа социология Социална и гражданска интеграция на 6-7-годишните деца – измерване степента на формираност на някои ключови компетенции
Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора.
Надарено дете е такова, което се откроява с ярки и очевидни, понякога изключителни постижения (или има вътрешни предпоставки за такива постижения) в определен вид дейност. Днес повечето психолози признават, че нивото, качествената оригиналност и характерът на развитието на надареността винаги е резултат от сложно взаимодействие на наследствеността и социалната среда, опосредствано от дейността на детето (игра, образователна, трудова). В същото време от особено значение е собствената дейност на детето, както и психологическите механизми на саморазвитие на личността, които са в основата на формирането и реализацията на индивидуалния таланти.
