Животът ни на този свят неизменно минава през множество предизвикателства, като ни кара да търсим себе си, собствената си неповторимост сред истини, грешки и заблуждения. Ту се лутаме, насочени към единствената истина, ту ни се струва, че истините са неизброими и всеки е устремен към своята в един етап от жизнения път, докато в други ситуации застъпва различно становище. Упорито си задаваме въпроса дали познанието на истината за света и човека ще ни направи свободни.
Според Платоновите разбирания, изразени и в диалога “Пирът”, Сократ упорито твърди, че не знае нищо, но в същото време не схваща познанието като непостижимо, а го определя като най-висша ценност. В тази постановка е заложена идеята за безкрайния процес на човешкото познание и противопоставянето на догматичното проповядване на окончателни истини.

Парапсихологията е предполагаемо научно изследване на паранормални явления, свързани с човешкия мисловен и духовен свят. Тази изследователска област използва методи, които наподобяват научния метод и постиженията на психологията, прилагайки ги към паранормалните явления. Досега не е бил открит независим метод, който да доказва недвусмислено съществуването или отсъствието на паранормалните явления. Както отбелязва Станович, „повече от 40 % от общата аудитория вярва в съществуването на тези явления“, но те „не са област на активни изследвания в съвременната психология“ (Станович 2010: 281).

Литература:
Сиймън, Дж., Кенрик, Д. (1994). Психология. София: Изд. на НБУ. (Глава 15).
Маркъс, Гари (2009). Раждането на съзнането. София: Изд. Прометей. (Глава 9; Приложение).

Литература:
Улф, Р. П. (2004). За философията. София: Изд. на НБУ. (глава 3)