Изкуството е неделима част от човешкото съществуване и изразява непрестанния стремеж към естетическо представяне на вътрешния свят на личността и заобикалящата я действителност – два аспекта, които още от древността поставят проблеми пред философи и творци. Човекът не съществува самостоятелно, а в неспирно взаимодействие с околната среда и субективното усещане за реалността е неизчерпаем източник на творчески търсения. Централно място в процеса на естетическото тълкувание на явленията заема фигурата на твореца, който активно участва в процеса на интерпретация и репрезентация на вътрешния и външния свят на личността.
Културните и философските схващания на сюрреализма радикално променят възгледите за ролята на твореца като активен субект на творческия процес и за същността на човешкия индивид като съзнателна личност, контролираща заобикалящата я действителност. Сюрреализмът изразява преосмислянето на основни положения във философията и изкуството в опит да обясни противоречията вътре в самия индивид и тези в заобикалящата го действителност.