Службата за св. Кирил е едно от най-ранните химнографски произведения в старобългарската литература. Смята се, че части от нея са създадени още в Моравия в средите на Кирило-Методиевите ученици. Известни са 24 преписа. Опит за възстановка на службата еталон прави Б. Райков въз основа на 14 преписа. Службата за св. Кирил се отличава с устойчивост в състава и реда на песнопенията, като промените се отнасят до три тропара. Въз основа на тях се определят две редакции на Службата за св. Кирил – ранна, Моравска, и по-късна, осъществена в България. Творбата е от краткия тип служби, с вечерен и утринен дял, създадена според Студийския типик. Във вечерния си дял тя съдържа три стихири и един тропар, а в утринния – канон, седален тропар, кондак и икос след шеста песен, светилен тропар. Често Службата за св. Кирил се преписва в непосредствена близост със службата на св. Авксентий, чиято памет се отбелязва на същия ден – 14 февруари. В един препис (Атонски) двете служби са съединени в една цялост.
Прочети повечеЕтикет: св. Кирил
Общ канон (служба) за св. Кирил и св. Методий от Климент Охридски
На границата IX–X в. са поставени двата канона от Службата за св. Методий – на Климент Охридски и на Константин Преславски, Похвалното слово за св. Кирил и Методий, Прологът на Йоан Екзарх към превода на „Небеса“, както и Общият канон за св. Кирил и Методий с акростих, въпреки че за времето на написването му не може да се каже нищо определено. Общ канон (служба) за св. Кирил и св. Методий е химнографско произведение, възникнало в средата на Кирило-Методиевите ученици. Най-ранният препис на съчинението е от 13 век.
Тази служба съдържа само утринен дял, като липсват допълнителни тропари – седален, светилен, кондак и икос. От началните букви на тропарите (като се изключат Богородичните) се образува акростих „пея на Кирил Философ и на блажения Методий“. Във всяка песен на канона има по пет тропара – по замисъл трябва да са два за Кирил, два за Методий и един Богородичен тропар, но често са три за Кирил и един за Меитодий. Канонът се включва идейно и стилистично в старобългарската литература от края на 9 век.
