Етикет: реферат

Един от първите, които утвърждават значителното влияние на музиката върху психическото и физическото състояние на човека, е гръцкият учен и философ Питагор. През XIX век френският психиатър Ескирол започва да използва музикална терапия в психиатрични институции. Музикалната терапия стана по-широко разпространена след Първата световна война. През 30-те години опитът на военните лекари се използва от немски терапевти при лечението на стомашни язви, а от швейцарски лекари – при лечението на леки форми на туберкулоза (Давыдова, 2017:9).
Австрийските акушер-гинеколози първи анестезират раждането с музика. Използването на музика и звук като анестетик започва да се използва и в стоматологичната и хирургическата практика. Цялата тази практика става основа за развитието на музикалната терапия след Втората световна война.

Днешният музикален Залцбург е известен не само като града на Моцарт, със своите широко известни фестивали, но и като града на Карл Орф: тук е създаден институт на неговото име, където се разработват новите принципи на детското музикално възпитание. Мислите на Орф за децата и музиката са проникнати от висок хуманизъм и в известен смисъл се опират на идеите на просветителите от XVIII век Русо и Песталоци и се развиват в учреждение, което носи името на Моцарт – Моцартеум (Залцбургска академия по музика и изобразително изкуство), където е включен и Института на Орф (Баренбойм, 1970:3)
Своята основна творческа задача Орф вижда в пробуждането на човешкото у човека: честност, благородство, достойнство, смелост, в това, че изразява чрез средствата на музиката всичко онова, което обединява всички добри хора от различни страни и народи.

Съвременната социокултурната ситуация прави актуални няколко ключови проблема, които се проектират върху обучението по български език в училище (Димчев, 2010:17–20).
 Засилва се глобализацията. Премахват се бариери – политически, институционални, езикови и т.н. Формира се обща европейска идентичност;
 Образованието става изключително средство за израстването на личността и за изграждането на връзки между индивидите, групите и нациите (Делор, 1996; Димчев, 2010). Превръща се в непрекъснат процес;
 Нараства ролята на езика в глобализиращия се свят – в компютъризираното общество, в медийното общество, в демократичното общество, в обществото на високите технологии, в правовото общество, в обществото, поставящо си като приоритет развиване на образованието, и т.н. (Димчев, 2010:17–20; Мандева, 2015:355)

От 50-те години на ХХ век философите и социолозите започват да осъзнават, че човечеството се приближава към нов етап в своето развитие. По аналогия с традиционните типове, новото общество е определено като постиндустриално. Продължение на развитието на идеите на постиндустриалното общество е теорията за информационното общество, основата за която е обявяването на революционното въздействие на информационните и комуникационните технологии върху всички аспекти на развитието на обществото: начина на живот на хората, тяхното образование и работа, взаимодействието на правителството и гражданите (Коваль, 2009).

Триъгълникът на Карпман е психологически и социален модел на взаимодействие между хората, описан за първи път от Стивън Карпман през 1968 г. Стивън Карпман е доктор по медицина, ученик е на Ерик Бърн, и е най-големият теоретик и практик на транзакционния анализ. „Драматичният триъгълник“ (Триъгълникът на Карпман или Триъгълникът на съдбата) е описан от него в статията „Анализ на ролите и ситуациите в приказките и житейските сценарии“, е широко известен навсякъде по света и се използва от специалисти в различни области вече много години. За тази работа той получава научната награда на мемориала на Ерик Бърн през 1972 г. Втората си награда получава през 1979 г. за концепцията „Опции“ (Козлов, 2020).

С оформянето на държавата се появява и необходимостта от опазване на нейната независимост, на териториалната ѝ цялост, на сигурността на обществото и отделните хора, на спазване на наложените в нея норми на поведение и морал. За осъществяването на тези жизненоважни функции държавата създава три много важни свои структури – разузнавателна, контраразузнавателна и полицейска. Историята показва, че утвърждаването, просперитетът и упадъкът на държавите е бил в тясна връзка с развитието на тези техни структури. Разузнаването има за своя основна задача да събира информация зад граница от политически, военен и икономически характер, имаща отношение към защитата на националната сигурност, която да анализира и предоставя на компетентните държавни органи, за да могат те да вземат решения, изгодни за националната сигурност. Контраразузнаването има за основна задача да разкрива и неутрализира конкретни престъпления срещу националната сигурност, осъществявани от чужди разузнавателни служби, организации, групи и лица, а също от антиконституционни групи и лица в страната. За разлика от тях полицията се стреми да разкрива и неутрализира деяния, които представляват престъпления и нарушения, насочени срещу обществения ред.

Захарният диабет възниква поради относителен или абсолютен дефицит на инсулин. В съответствие с класификацията на СЗО се разграничават две основни форми на заболяването: диабет тип I – инсулинозависим (IDDM) и диабет тип II (NIDDM) – независим от сулин.
IDDM е следствие от разрушаването бета-клетките на островите на Лангерханс в резултат на автоимунни реакции. Диабет тип I може да бъде провокиран от вирусна инфекция, която причинява разрушаване на бета-клетките. Такива вирусни инфекции са едра шарка, рубеола, морбили, цитомегаловирус, паротит, вирус Coxsackie. Установените случай на IDDM представлява приблизително 25-30% от всички случаи на диабет. Като правило, разрушаването на бета-клетките протича бавно и началото на заболяването се се съпровожда от метаболитни нарушения. Когато загиват 85-90 % от бета-клетките, възниква абсолютен дефицит на инсулин и се развиват тежки метаболитни нарушения.

Нанотехнологиите придобиват голям обществен интерес поради нуждите и приложенията на наноматериалите в много области на човешките дейности, включително промишлеността, селското стопанство, бизнеса, медицината и общественото здраве. Много учени смятат нанотехнологиите за следващата логична стъпка в науката, интегрираща инженерството с биологията, химията, медицината и физиката. Настоящите нанотехнологии изграждат устройства с микроскопичен или дори молекулярен размер, които потенциално ще бъдат от полза за медицината, опазването на околната среда, енергетиката и изследването на космоса. Когато размерите на даден материал станат много малки, неговите физични и химични свойства могат да станат много различни от тези на същия материал в насипна форма. Нанотехнологиите ни позволяват да създаваме функционални материали, устройства и системи чрез контролиране на материи в атомен и молекулен мащаб и да използваме нови свойства и явления.

Всеки от нас през целия си живот е изложен на стрес, произтичащ от много причини: финансови и семейни проблеми, натоварване, здравословни състояния, които водят до тежки и нелечими болести и т.н. Фактът, че стресът провокира рак и унищожава тялото, изобщо не е тайна. Но в същото време стресът, безпокойството и страхът правят човека по-силен и дори му помагат да оцелее. Това на пръв поглед е парадокс, който също ще бъде разгледан. Тайната е, че един и същ хормон, в зависимост от концентрацията, може както да навреди на мозъка, така и да го защити.
Стресът се причинява и от въздействието на околната среда – липса на естествена светлина и чист въздух, химикали от храната, прием на стимуланти, включително кафе, тютюн и алкохол.

Същност
Кардиалната астма и белодробният оток се явяват усложнения при остра застойна сърдечна недостатъчност. При острата застойна сърдечна недостатъчност покачването на налягането в белодробните вени води до излив на течности в интерстициума на белия дроб (кардиална астма), а когато нарасне повече, се стига до алвеоларен оток (белодробен оток).
Етиология
Водеща причина за появата на белодробен оток и кардиална астма е острата левокамерна недостатъчност. Други причини могат да бъдат тежка митрална стеноза, надкамерна и камерна тахикардия, остра митрална инсуфициенция.

Хипофизната жлеза (glandula pituitaria) е нечифтен орган, разположен в хипофизната ямка на турското седло (sella turcica). Над тази ямка се намира твърдата мозъчна обвивка – diaphragma sellae. Тя има отвор, през който преминава фуниевидното краче – infundibulum, свързващо хипофизната жлеза с хипоталамусната област на главния мозък. Хипофизната жлеза има овална форма, дълга е 8-10 mm, широка 12-15 mm и висока 5-6 mm. Тежи средно 0,6 g, като при жените по време на бременността тя се увеличава, а след раждането не се връща до пръвоначалното си състояние. Цялата жлеза се разделя на две части: предна (аденохипофиза) и задна (неврохипофиза).