От 50-те години на ХХ век философите и социолозите започват да осъзнават, че човечеството се приближава към нов етап в своето развитие. По аналогия с традиционните типове, новото общество е определено като постиндустриално. Продължение на развитието на идеите на постиндустриалното общество е теорията за информационното общество, основата за която е обявяването на революционното въздействие на информационните и комуникационните технологии върху всички аспекти на развитието на обществото: начина на живот на хората, тяхното образование и работа, взаимодействието на правителството и гражданите (Коваль, 2009).
Прочети повечеЕтикет: развитие
курсова работа Педагогически методи, използвани в книгата на Мария Монтесори „Домът на детето“
Мария Монтесори споделя в книгата си, че след като научава, че клас от малки деца ще бъде на нейно разположение, решава да направи създаденото от нея училище място за експериментално изследване на педагогиката и психологията на детето: „Изхождах от гледната точка на Вунд – от факта, че психологията на детето не съществува… Психологията на детето може да бъде установена само чрез външно наблюдение. Трябва да се откажем от всяка мисъл за какъвто и да е запис на вътрешни състояния, които могат да бъдат разкрити само чрез самонаблюдение. Психометричните изследвания, приложени към педагогиката досега, са ограничени само до естезиометрични техники, т. е. измерване на чувствителността. Реших да не прекъсвам връзките с изследванията на другите, а да запазя независимостта си в работата. Запазих само едно съществено важно твърдение, или по-скоро определението на Вунд, че „всички методи на експерименталната психология могат да бъдат сведени до едно, а именно правилното и точно наблюдение на субекта“. Когато говорим за наблюдения на дете, винаги трябва да помним едно обстоятелство: наблюдението върху него се извършва в процеса на неговото развитие. И в това отношение се придържах към същия общ критерий, без да се обвързвам с никаква готова теория…“.
Прочети повече
резюме на проект по националната програма „Моята родина – позната територия“
НП „Моята родина – позната територия“ има за цел да стимулира активното учене и да предостави образователни опити извън рамките на училището. По този начин тази национална програма стимулира визията на образованието като инструмент за развитие на индивидуалните и социалните умения на учениците. Тя служи за подобряване на тяхното личностно развитие, подготвяйки ги за успешното справяне с предизвикателствата в живота. Програмата предоставя уникални възможности за обогатяване на знанията и уменията на учениците, както и за развитие на различни техни компетентности.
Прочети повече
казус Представяне на индустриална компания и бизнес лидер
В дейността си бизнес лидерът много добре преценява компонентите на междуличностните отношения, като взаимно познание, взаимна оценка и взаимно привличане. Една работа е винаги по-успешна, когато трудът е организиран с желани партньори, към които се изпитва симпатия и уважение към професионализма. Като групов лидер и мениджър, той е придобил авторитет и влияние на базата на личните си качества, на досегашния си принос или потенциал за постигане на целите на фирмата. За да си извоюва успех, бизнес лидерът канализира и насочва енергията си за постигането на високо качество на продукцията и закрепване на фирамата на нови пазари, винаги тегли към промяна на статуквото и към развитие, въодушевява другите към обновление.
Прочети повече
курсова работа Създаване и развитие на Киевска Русь (IX-XII в.)
Както руските, така и украинските историци разглеждат Киевска Русь като неделима част от историите на своите народи. Руските историци твърдят, че руснаците са единсвената източнославянска нация, създала в ново време своя държава, връзката на Московската държава с първата държавна формация на източните славяни е най-важната и последователната. Оттук произтича, че тъй като украинците и белорусите през новото време няма свои държави, техните истории не предлагат същностни връзки с древния Киев. Руският историк Михаил Погодин твърди, че връзките на Русия с Киев са не само наследствени, но и етнически. Според неговата теория след като монголо-татарите разрушават Киев през 1240 година, голяма част от населението побягва и се преселва на североизток – в сърцето на днешна Русия. Срещу тази теория се обявява Михайло Грушевски. Той допуска, че като се започне от антите през 6 до 20 век, значителна част от Украйна се заема от народност, принадлежала към един етнически тип. Ако населението наистина напуска Централна Украйна поради нашествието на монголо-татарите, с възстановяването на относителното спокойствие то отново се завръща. Както смята Грушевски, украинците са преки наследници на поляните – племе, изиграло водеща роля при развитието на Киев (тези спорове са подробно разгледани от Субтелни, Орест, Украина история, София, 1995, с. 68-70).
Прочети повече
курсова работа Възникване и развитие на античната философия. Първи философски школи. Античен атомизъм
курсова работа Възникване и развитие на античната философия. Първи философски школи. Античен атомизъм
Прочети повече
Наредба за приобщаващото образование
Чл. 3. (1) Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.
(2) Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование и се реализира в съответствие със следните принципи:
1. гарантиране на правото на всяко дете и ученик на достъп до детска градина или училище най-близо до неговото местоживеене и на правото му на качествено образование;
2. гарантиране на достъпа на всяко дете или ученик до подкрепа за личностно развитие в зависимост от неговите индивидуални потребности с оглед възможността за възникване на затруднения в процеса на обучението и приобщаването и на необходимостта от подходяща подкрепа;
3. прилагане на диференцирани педагогически подходи в съответствие с интересите и стимулиращи мотивацията на детето и на ученика, съобразени с възрастовите и социалните промени в живота му и адаптирани към способността му да прилага усвоените компетентности на практика;
4. приемане и зачитане на уникалността на всяко дете и ученик – индивидуалните потребности и възможности, личностните качества, знанията, уменията и интересите, на които образователната институция трябва да отговори по подходящ начин, така че детето или ученикът да развие максимално своя потенциал;
5. равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование, гаранции за които са създадените условия за обучение на всички деца и ученици заедно, независимо от трудностите и различията, които може да възникнат при ученето и научаването и при участието им в дейността на детската градина или училището;
6. системен и холистичен подход на организация и сътрудничество на образователните институции в областта на приобщаващото образование на всички равнища – управление и екипност, използване на приобщаващи педагогически практики, създаване на сигурна и подкрепяща среда, участие на родителите, мониторинг на процеса и на качеството на подкрепата за личностно развитие, както и на влиянието им върху обучението и постиженията на децата и учениците;
7. сътрудничество между всички участници в процеса на приобщаващото образование – детската градина, училището, центърът за подкрепа за личностно развитие, детето, ученикът, семейството и общността;
8. намаляване на влиянието на социалните неравенства върху ученето и върху участието на децата и учениците в дейността на детската градина или училището;
9. нетърпимост към дискриминиращите нагласи и поведение и подготовка на децата и учениците за живот в приобщаващо общество;
10. гъвкавост и динамичност на процеса на приобщаващото образование съобразно потребностите на децата и учениците и в зависимост от спецификата на обществения живот.
