В дейността си бизнес лидерът много добре преценява компонентите на междуличностните отношения, като взаимно познание, взаимна оценка и взаимно привличане. Една работа е винаги по-успешна, когато трудът е организиран с желани партньори, към които се изпитва симпатия и уважение към професионализма. Като групов лидер и мениджър, той е придобил авторитет и влияние на базата на личните си качества, на досегашния си принос или потенциал за постигане на целите на фирмата. За да си извоюва успех, бизнес лидерът канализира и насочва енергията си за постигането на високо качество на продукцията и закрепване на фирамата на нови пазари, винаги тегли към промяна на статуквото и към развитие, въодушевява другите към обновление.
Прочети повечеЕтикет: развитие
курсова работа Създаване и развитие на Киевска Русь (IX-XII в.)
Както руските, така и украинските историци разглеждат Киевска Русь като неделима част от историите на своите народи. Руските историци твърдят, че руснаците са единсвената източнославянска нация, създала в ново време своя държава, връзката на Московската държава с първата държавна формация на източните славяни е най-важната и последователната. Оттук произтича, че тъй като украинците и белорусите през новото време няма свои държави, техните истории не предлагат същностни връзки с древния Киев. Руският историк Михаил Погодин твърди, че връзките на Русия с Киев са не само наследствени, но и етнически. Според неговата теория след като монголо-татарите разрушават Киев през 1240 година, голяма част от населението побягва и се преселва на североизток – в сърцето на днешна Русия. Срещу тази теория се обявява Михайло Грушевски. Той допуска, че като се започне от антите през 6 до 20 век, значителна част от Украйна се заема от народност, принадлежала към един етнически тип. Ако населението наистина напуска Централна Украйна поради нашествието на монголо-татарите, с възстановяването на относителното спокойствие то отново се завръща. Както смята Грушевски, украинците са преки наследници на поляните – племе, изиграло водеща роля при развитието на Киев (тези спорове са подробно разгледани от Субтелни, Орест, Украина история, София, 1995, с. 68-70).
Прочети повече
курсова работа Възникване и развитие на античната философия. Първи философски школи. Античен атомизъм
курсова работа Възникване и развитие на античната философия. Първи философски школи. Античен атомизъм
Прочети повече
Наредба за приобщаващото образование
Чл. 3. (1) Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.
(2) Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование и се реализира в съответствие със следните принципи:
1. гарантиране на правото на всяко дете и ученик на достъп до детска градина или училище най-близо до неговото местоживеене и на правото му на качествено образование;
2. гарантиране на достъпа на всяко дете или ученик до подкрепа за личностно развитие в зависимост от неговите индивидуални потребности с оглед възможността за възникване на затруднения в процеса на обучението и приобщаването и на необходимостта от подходяща подкрепа;
3. прилагане на диференцирани педагогически подходи в съответствие с интересите и стимулиращи мотивацията на детето и на ученика, съобразени с възрастовите и социалните промени в живота му и адаптирани към способността му да прилага усвоените компетентности на практика;
4. приемане и зачитане на уникалността на всяко дете и ученик – индивидуалните потребности и възможности, личностните качества, знанията, уменията и интересите, на които образователната институция трябва да отговори по подходящ начин, така че детето или ученикът да развие максимално своя потенциал;
5. равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование, гаранции за които са създадените условия за обучение на всички деца и ученици заедно, независимо от трудностите и различията, които може да възникнат при ученето и научаването и при участието им в дейността на детската градина или училището;
6. системен и холистичен подход на организация и сътрудничество на образователните институции в областта на приобщаващото образование на всички равнища – управление и екипност, използване на приобщаващи педагогически практики, създаване на сигурна и подкрепяща среда, участие на родителите, мониторинг на процеса и на качеството на подкрепата за личностно развитие, както и на влиянието им върху обучението и постиженията на децата и учениците;
7. сътрудничество между всички участници в процеса на приобщаващото образование – детската градина, училището, центърът за подкрепа за личностно развитие, детето, ученикът, семейството и общността;
8. намаляване на влиянието на социалните неравенства върху ученето и върху участието на децата и учениците в дейността на детската градина или училището;
9. нетърпимост към дискриминиращите нагласи и поведение и подготовка на децата и учениците за живот в приобщаващо общество;
10. гъвкавост и динамичност на процеса на приобщаващото образование съобразно потребностите на децата и учениците и в зависимост от спецификата на обществения живот.
