През последното десетилетие се забелязва известна промяна в стоковата структура на външния стокообмен на страната, което обуславя различни темпове на развитие по отношение на износа и вноса при основните стокови сегменти. При някои от тях се забелязва отчетлив прираст на стойностите, при други – спад, при трети – значителни амплитуди и нестабилност. Една от стоковите групи с все по-нарастващо значение и ясно очертана крива на развитие през разглеждания период е тази на машини, оборудване и превозни средства.
Подобно явление се дължи на редица фактори, като високите темпове на технологично развитие, глобалната мобилност на хора, стоки и капитали в световен мащаб, по-висока степен на интегрираност на европейската общност, засилените външнотърговски контакти и повишената степен на обвързаност с Европейския съюз, от една страна, и неговите търговски партньори, от друга, а също така и микроикономическите предпоставки, даващи възможност за по-значителни инвестиции и по-засилено производство на стоки с висока добавена стойност. Всичко това допринася за открояването на стоковата група над останалата част от външната търговия на страната и предполага внимателно вглеждане в тенденциите за нейното развитие, с цел извличане на по-големи икономически ползи от този процес в дългосрочен план. Стабилният ход на показване на стойностите на износа сочи към благоприятни перспективи на развитие, докато високите стойности на вноса са индикатор за аспекти, при които има потребност от подобряване и развитие.