В центъра на всяка маркетингова система стои пазарът и пазарните отношения между купувача и продавача. Важни са нуждите на купувачите и това продавачите да са в състояние да задоволят тези нужди по най-добрия възможен начин. Ето защо се използват четири основни инструмента – продукт, цена, място на продажба и комуникации. Не трябва да се пренебрегва също и маркетинговата среда, а тя включва околната за организацията среда, вкл. доставчици, посредници, конкуренти и контакти, или т.нар. микросреда. Средата за една организация също включва и съвкупността на общоикономически, демографски, научно-технически, географски, културни, правни, социални, политически и други условия, които несъмнено влияят върху поведението на организацията, т.е. т. нар. макросреда.
Икономическата криза е период, който изисква адаптиране на маркетинговите стратегии и на маркетинговото поведение към променените условия на пазарите (Г. Младенова, 2008, с. 4). Трябва да се обърне внимание, че влошената икономическа среда е само един от факторите (макар и много силен), които се отразяват върху пазарното търсене и потребителското поведение. Другият фактор е в „ръцете” на отделните компании, които чрез формиране на подходяща система от маркетингови мерки биха могли да повлияят позитивно върху търсенето. От гледна точка на маркетинга икономическата криза се отразява главно на потребителите и потреблението. Отделните пазарни единици често изменят своите навици и поведение при покупка, адаптирайки ги към рязко променените икономически условия. Компаниите реагират, като предприемат различни мерки, които засягат основните аспекти и области от дейността им: намаляват издръжките; намаляват обема на производството; редуцират инвестициите; в по-голяма степен използват собствен капитал; преструктурират задълженията си; търсят нови вкл. чужди пазари за продуктите си и др.