II. Учебник: Читанка (Димитрова, П., Кръстева, Д., Тодорова, М., 2019, „Читанка за четвърти клас 4.“ (Голямото приключение), София, издателство „Просвета плюс“, стр. 70.
III. Тип (Вид) на урока: За нови знания – за възприемане на ново литературно произведение – стихотворение.
IV. Цел на урока: Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на съдържанието на стихотворението. Усъвършенстване на четивната техника.
По-конкретно:
1. Чрез художественото въздействие на литературния жанр стихотворение да се създаде положителна мотивация и интерес към четенето у учениците;
2. Да се усъвършенстват четивните умения на учениците и качествата на четенето със средствата на художественото слово;
3. Развитие и провокиране на асоциативното мислене у учениците и интерпретиране на замисъла на литературната творба.
V. Компетентности като очаквани резултати: Ученикът чете с разбиране художествен текст. Ученикът доказва, че разбира смисъла на прочетеното чрез участие в анализ на съдържанието на литературно произведение – стихотворение.
Етикет: литература
ПЛАН-КОНСПЕКТ на урок по литература (четене) за нови знания за 3. клас – възприемане на ново литературно произведение – разказ „Няма що“ от Емилиян Станев
IV. Цел на урока: Осмисляне на съдържанието на разказа. Затвърдяване на убеждението, че човекът трябва да бъде приятел на животните и пазител на природата. Усъвършенстване на четивната техника.
По-конкретно:
1. Чрез художественото въздействие на литературния жанр разказ да се създаде положителна мотивация и интерес към четенето у учениците;
2. Да се усъвършенстват четивните умения на учениците и качествата на четенето със средствата на художественото слово;
3. Развитие и провокиране на асоциативното мислене у учениците и интерпретиране замисъла на литературната творба.
V. Компетентности като очаквани резултати: Ученикът чете с разбиране художествен текст. Ученикът доказва, че разбира смисъла на прочетеното чрез участие в анализ на съдържанието на литературно произведение – разказ.
курсова работа Връзката между фентъзи литературата и митологията. Дж. Р. Р.Толкин и поредицата от романи „Властелинът на пръстените“
Можем да определим фентъзи литературата като „измислен свят, който е конструиран като възможно продължение на настоящето или като алтернативно минало“. Типологични характеристики на фентъзи литаратурата са „поглед към миналото, изграждане на вторичен свят като аналог на ерата преди появата на огнестрелните оръжия, пресъздаване на естествения човек“ от ерата преди Новото време (Bender77, 2015). Англосаксонците, които доминират във фентъзито и са създали самия жанр, се съсредоточават в келтската митология. Основата за англосаксонското фентъзи е Легендата за крал Артур и в по-малка степен ирландските саги и вярвания (виж Хоруженко, 2023, с. 108).
Прочети повече
курсова работа Елин Пелин и Йордан Йовков като изразители на две тенденции в литературата за българското село до средата на ХХ век
В своите произедения Елин Пелин и Йордан Йовков стават изразители на две тенденции в литературата за българското село до средата на ХХ век. Различна е и поетиката на техния разказ, както личи от изследването на Искра Панова (Панова, 1988). И двете тенденции на изображение са продуктивни и се превръщат в представителни ориентири за творческите търсения на българска литература.
Прочети повече
курсова работа Европейският постмодерен роман ,,Колекционерът” от Джон Фаулз
Увод. Понятието постмодернизъм
Терминът „постмодернизъм“ е предназначен за характеризиране на съвременната литературна и общокултурна ситуация. Постмодернизмът е комплекс от епистемологични, философски, научно-теоретични и емоционално-естетически идеи. Това явление е създадено в период на идеологическа криза на обществото със съзнанието за заплахата от самоунищожение на човечеството, разочарование от моноцентричните идеи, когато хората са уморени от усреднеността, стандартизацията, имитацията и липсата на изразяване – тенденции, които възникват в края на 50-те години на ХХ век. В отговор на това се налагат идеите за пълната относителност и липсата на универсални норми.
Как се пише интерпретативно съчинение по литература
Интерпретативното съчинение (статия) представлява систематично изложение на резултатите от проучването и интерпретацията на проблем, съществен за даден изходен текст. В този вид съчинение ясно се откроява и пътят, по който ученикът е достигнал до своите истини за интерпретирания проблем.
Интерпретативното съчинение по литература е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието.
С други думи, интерпретативното съчинение по литература е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, „доказателствен“ литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем.
ТЕСТ по литература за 12. клас Атанас Далчев „Дяволско”
Тестът по литература е критериален, защото при него като норма са изискванията на учебната програма. С тях се установяват постижения на учениците, но в съответствие с изискванията на учебната програма, в съответствие с целите и задачите на обучението по литература за 12. клас.
В учебната програма по литература за 12. клас се изучава стихотворението на Атанас Далчев „Дяволско“. Представеният тематичен тест по литература за 12. клас играе роля при установяване на критерии за резултатността на педагогическия процес при обучението на учениците от 12. клас относно възприемането и интерпретацията на Далчевото стихотворение „Дяволско“.
В училищната среда тестът по литература се използва с цел осъществяване на текущ контрол на знанията и уменията на учениците от 12 . клас.
Тестът по литература съдържа 15 задачи. Задачите са два вида:
• със структуриран отговор с четири възможности за отговор, от които само един е верният, и
• с кратък свободен отговор.
За всяка задача със структуриран отговор трябва да е отбелязан не повече от един действителен отговор. Верен е само един от структурираните отговори.
Задачите в тестовете са от следните когнитивни равнища:
• когнитивно равнище намиране и извличане на информация.
• когнитивно равнище обобщаване и тълкуване
• когнитивно равнище осмисляне и оценяване
КАЗУС ПО ПРИНЦИПИ НА МИКРОИКОНОМИКАТА
КАЗУС ПО ПРИНЦИПИ НА МИКРОИКОНОМИКАТА
Прочети повече
КАЗУС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ Проект по програма ФАР: „Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”
КАЗУС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ Проект по програма ФАР: „Подобряване на състоянието […]
Прочети повече
КАЗУС ПО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ПРОИЗВОДСТВЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ЧРЕЗ ПРИДОБИВАНЕ (ИЗКУПУВАНЕ) НА БИЗНЕСА В РАННИТЕ ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА КАПИТАЛИЗМА У НАС
КАЗУС ПО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ПРОИЗВОДСТВЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ЧРЕЗ ПРИДОБИВАНЕ (ИЗКУПУВАНЕ) НА БИЗНЕСА В РАННИТЕ […]
Прочети повече
Как се прави дипломна работа
Дипломната работа обикновено е разработка с дължина, варираща между 50 и […]
Прочети повечеКак се пише академично есе
Думата есе по произход е френска и буквално означава “опит”. Eднотомният […]
Прочети повече