Етикет: курсова работа

Острият коронарен синдром представлява състояние на неадекватно снабдяване на миокарда с кислород и необходимите за функционирането му хранителни вещества вследствие на настъпило нарушение в кръвоснабдяването на региона на коронарна артерия. Остро настъпилата редукция на коронарния кръвоток обичайно е следствие на ерозия или руптура на нестабилна атеросклеротична плака, върху която се формира тромб. Резултатът е миокардно увреждане (до некроза) на участъка, изхранван от съответния коронарен съд.

Лекарствените растителни видове, които се отглеждат в Ботаническата градина в Балчик, са гинко билоба, невен, кокиче, пирински чай, мента, татул, бабини зъби, лопен, кръвен здравец, сладък корен, невен, бял равнец, лудо биле, цариче и решетка.
Гинко билоба. От този растителен вид се употребяват листата, а в дрогата се съдържат гликозиди като естери на кумариновата киселина, флавоните лутеолин и трицетин и бифлавоните билобетин, гинкгетин, изогинкгетин, аментофлавон. Дрогата има следните три основни въздействия върху човешкото тяло:
 подобрява кръвообращението (най-вече в капилярите във всички тъкани), с особено положителен ефект в някои зони на мозъка;
 действа като силен антиоксидант, като елиминира вредното действие на свободните радикали;
 действа срещу слепването на кръвните клетки и съответно намалява вискозитета на кръвта и запушването на капилярите.

В детската градина изобразителната дейност включва различни видове дейности – рисуване, моделиране, апликация и конструиране. Всяка от тези дейности има свои възможности в изобразяването на впечатленията на детето от обкръжаващия го свят. Затова общите задачи, стоящи пред изобразителната дейност, се конкретизират в зависимост от особеностите на всеки вид дейност, от своеобразието на материала и начините за работа с него.
Рисуване
Рисуването е едно от любимите занимания на децата, което дава голям простор за проява на тяхната творческа активност. В детската градина рисуването заема водещо място в обучението на децата по изобразително изкуство и е три вида: рисуване на отделни предмети, сюжетно рисуване и декоративно рисуване.

Образователна цел: Разработване на игра с познавателно съдържание от направление Математика за предучилищна възраст.
Заглавие на играта: Кой е по-висок?
Възрастова група: Втора възрастова група
Игрова задача: По какво се различават играчките?
Познавателна задача: Насочена към подобряване на качествата на вниманието и наблюдателността при децата.
Образователна цел: Откриване на зависимости
Материали: Различни по височина играчки
Организация на играта: На децата се дават различни по височина играчки и те трябва да ги подредят. Учителят слага най-ниската играчка, обяснява, че например куклата със синята рокля е най-ниска, после слага следващата играчка и отново обяснява, че тази е следващата по височина и след това децата с помощта на учителя подреждат останалите.

Различните подходи към определението на трудовата дейност, се свързват с двете най-противоречиви идеи: трудът е най-същественият белег на човека, който го отличава от другите висши бозайници; контратезата, че трудът е противоречив, но съществен елемент от света е грешка на природата, която трябва да бъде поправена.
Трудът е присъщ на обществото и е предназначен за обществото. Само в тези свои измерения той има и възпитаващ и формиращ характер.

Развитие на идеята за трудовото обучение и възпитание по света.
Пропагандатор на идеята за трудово възпитание в навечерието на Френската революция е Жан Жак Русо. В съчинението си той разглежда труда като неотменимо обществено задължение на всеки човек, което разкрепостява неговата личност, прави го свободен и независим. Той трябва да развива творческото и съобразителността на всеки да бъде съчетан с дейността на ума, да е възпитаващ и производителен – свързан с изработването на общополезни неща. Необходимо е децата да се запознаят от ранна възраст с различни видове труд – селскостопански и занаятчийски.

Манипулацията е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на масата от хора. С помощта на дребни, но добре изучени трикове, манипулиращият измества вниманието, което често пъти остава незабелязано от обекта, към който е насочена манипулацията. В нашето съвременно общество ние многократно се сблъскваме с различни техники на логическа манипулация, като в голяма част от случаите дори не се замисляме за това колко съзнателно и подсъзнателно сме повлияни от медиите и обществените изказвания на политическите лидери. Манипулацията като похват датира още от Античността, но в наши дни, макар и недотам променена, тя има възможността да си служи с много повече инструменти, които да помогнат на манипулиращия да изпълни всеобхватно своята крайна цел.

Основните цели на предучилищното и училищното образование са всестранно развитие на личността на детето и ученика – в интелектуален, социален, духовен, емоционален план. Съхраняването на българската идентичност, култура също е сред приоритетите на образованието. Според мен също е изключително важно да запазим типично българските черти, традиции, обичаи, литература, култура, които ни отличават от останалите като народ. Например в последните години има дебати дали се премахнат от учебниците по литература типично български творби, които представляват облика на българската литература. Според мен не трябва да се премахват от учебниците такива известни творби, станали емблема на българската литература. Що се отнася до темата, наскоро беше направен своебразен „превод“ на романа „Под игото“ на Иван Вазов на съвременен български език. Аз съм изключително против това. Не може някой с лека ръка да променя изрази или цели изречения по текста на когото и да било, особено на автор, който е признат за „патриарх на българската литература“. Авторското право си остава авторско, особено що се отнася до Вазов. Макар че в текста има много турцизми и думи, неразбираеми за днешните младежи, именно думите, лексиката са това, което правят текста толкова цветист и неповторим. Замяната на Вазовите думи с други е неуместна и може да донесе само негативно въздействие върху читателя.

Демографският фактор, както икономическият и социалният са едни от основните предпоставки и условия за общественото развитие. Важността и значимостта на демографския проблем е призната от всички държави в света. По данни на Световната банка в развитие страни човешките ресурси представляват от 68% до 76% от цялото национално богатство. В съвременния свят човешкият потенциал представлява главен фактор за икономическия ръст и неговото състояние зависи от ефективността на използването на всички ресурси на развитието. Съществено влияние на икономиката оказва демографският фактор.
Работата е изградена на базата на най-новите официални данни на Русия за демографската ситуация в страната.
В Русия за м. октомври 2020 г. е планирано общоруско преброяване на населението. Поради това в момента могат да се ползват приблизителни данни. Оптимистичната прогноза за края на 2020 г. е в Русия да живеят 146 млн. 790 хил. човека. Съществува и песимистична прогноза, според която населението в Русия ще има съществено съкращение на населението до показатели – 146 млн. 700 хил. човека (srtv.gks.ru/storage/mediabank/ статья1.pdf).

В съвременния свят и при нарастващите заплахи от различни кризи и за националната сигурност, така и за осигуряване на международната стабилност, умението да се управлява в условия на кризи е едно от основните изисквания и решаващ подход. Националната системата за управление при кризи е необходима, за да се гарантира подготовката на всяка страна, населението и националното стопанство за защита при възникване на кризи, запазване и оптимизиране на съществуващите елементи на тази системата за управление. Актуалното и адекватното разбиране на този проблем изисква реагирането на кризи да става организирано, при добро сътрудничество между институциите, с ясно определени компетенции на всеки орган. Кризата в последните месеци с COVID-19, доказа, че днес заплахата от военни конфликти отстъпва място на кризи от невоенен характер, включително и медицински, както е в случая.
Целта на разработката е да се разкрият същността, класификациите, основните понятия, рискове и заплахи за възникване на кризи в Република България в съвременния свят. А също и да се очертаят същността, основните структури и компонентите на националните системи за управление при кризи. Съществено внимание е отделено и на процеса на организация на управление при кризи, нейните структури и фази. Посочват се и някои насоки за усъвършенстване на процеса на управление при кризи в Република България.

Депресията е съвременно заболяване, което спокойно може да бъде приравнено със сърдечно-съдови и други заболявания на тялото. Именно от него днес страдат милиони хора, живеещи на нашата планета, изпитвайки определени проблеми в живота. Едно от психичните разстройства на човек е депресията. Признаците на разстройство включват нарушение на съня, намален апетит, депресия, апатия, нарушена концентрация, умствена изостаналост. Депресията може да се развие в резултат на силен стрес, заболяване и някои лекарства. Ендогенната депресия се развива без влиянието на определени негативни фактори и няма очевидна причина, соматогенната депресия се основава на различни заболявания, психогенната депресия се основава на стрес, причинен от различни житейски ситуации. Депресията може да причини развитие на суицидни тенденции, да доведе до развитие на алкохолизъм, наркомания.

Социалната педагогика има сравнително продължителна история. Нейните корени могат да се открият в далечното историческо минало, а идеите ѝ намират отражение в трудовете на много автори – педагози, философи, психолози, социолози, антрополози. Предмет на социалната педагогика е изучаването и изследването на процесите и проблемите на социализацията на децата, подрастващите и възрастните както в положителен план (в смисъл на целенасочено въздействие на социалните фактори и условия върху формирането и развитието на човека), така и при наличие на проблеми и девиации (в смисъл на необходимост от подкрепа, помощ, съдействие и др. за тяхното преодоляване). По този начин се създават възможности, условия и предпоставки за социалното формиране на личността.

Терминът „социална работа” отразява и определя конкретно направление на човешко познание с отчетлив социономичен, интегративен и практико-приложен характер. Използват се и се интегрират знания преди всичко от социалните и от други науки и в социалната работа се прилага обобщен опит от практиката, отличаващ се със своите концептуални, емпирични, социално-политически и професионално-етични аспекти. В своята цялост тя е насочена към поддържане на благосъстоянието в обществото и откликва на широк спектър от нужди на клиенти (индивиди, семейства, групи, общности) със специфични проблеми, като отчита правата и равните възможности по отношение на възраст, социална, класова, расова и етническа принадлежност, пол, политически убеждения. Социалната работа има, от една страна, нормотворчески характер, изпълнява превантивна, възпитателна, организираща и санкционираща роля, като включва разработването, разясняването и прилагането на законови и подзаконови актове – правилници, инструкции, наредби, методики и др. при осъществяването на защитните функции на държавата, синдикатите, работодателите, неправителствените, религиозните и др. организации. От друга страна, социалната работа има научен характер и предполага разработване на методологичната страна на социално-защитната дейност, както и изследвания, анализи и проекти.