1. Негативно отношението на съвременния носител на българския език към деминутивите – това се забелязва и в други езици (румънски и руски език).
Отрицателните оценки варират от неодобрение до рязко изразено недоволство и възмущение. Общото в отрицателните оценки е, че деминутивите се употребяват неуместно, а понякога звучат смешно и дори нелепо.
Авторът откроява и други техни характеристики, които се възприемат като „недостатъци“:
Етикет: конспект
конспект на Първа глава. Поглед към наследството от книгата на Тодор Иванов Живков Етничният синдром, издателство Аля, София, 1994 (с. 15-42)
В началото на своето изследване Тодор Ив. Живков акцентира върху ролята на митологичното в развоя на етноложкото познание. Конструиращата цел на мита – преминаването от хаос към космос – е акт на изграждане на обществени структури, на раждане на социални персонажи, на социални общности. Самоотъждествяването с предците е специфично осъзнаване на етногенетичните процеси. В неговата основа стои обстоятелството, че работата на съзнанието започва с осъзнаването на своя колектив като противостоящ на друг колектив. Тъкмо митът става пораждащ механизъм от норми, чрез които се самоуправляват първичните етнически общности, свързващи своя произход с него.
Прочети повече
конспект на Първа част. Руса глава посечена (с. 12-69) от книгата на Пламен Бочков, Непознатият юнак, С., 1994
В първа глава от своето изследване Пламен Бочков поставя проблема за зависимостта между образа на героя и белезите на жанра героически епос. Оттласквайки се от разбирането на руския фолклорист Юдин – „измененията в структурата на образа на героя получават винаги израз в сюжета“ – авторът изтъква, че съществувава и друга мяра за спецификата на епоса – гледната точка и мярата на образа на антагониста, на противника на героя юнак.
Прочети повече
конспект на Глава Първа. Българското шаманство (с. 23-56) от книгата на Анчо Калоянов Българското шаманство. С., изд. „РОД“, 1995
Още в началото на първа глава на своето изследване Анчо Калоянов изтъква, че до покръстването българите езичници са били шаманисти. Авторът се опира на твърденията на арабския писател Ал Масуди от 10 век и на хипотезите на Веселин Бешевлиев, който вижда шамански прояви в обичая на старите българи преди сражение да извършват „заклинания, игри, пеяния и някакви гадания“.
Прочети повече
конспект на Първа глава Легендата в българския фолклор (с. 5-29) от книгата на Албена Георгиева Етиологичните легенди в българския фолклор, С., 1990
В първа глава на своето изследване Албена Георгиева осмисля термина легенда – при възникването си наименованието легенда означава разказ с религиозно съдържание, който се възприема като достоверен. С постепенното отпадане на строгата вяра в истинността на описваните събития той започва да се възприема повече откъм неговата художествена и поучителна страна, схваща се като иносказание, притча. Авторката акцентира върху дефиницията на легендата, дадена от Г. А. Левнтон
Прочети повече
конспект България и светът във Втората световна война
В годините преди Втората световна война 1934-1939 г. и България, и светът са в напрегната политическа обстановка. На 19 май 1934 г. в България Военният съюз и Политическият кръг „Звено“ извършват безкръвен преврат начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те обясняват действията си с необходимостта от ликвидиране на политическия хаос и установяване на граждански мир в страната. Разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, игнорирана е Търновската конституция, елиминира се дворецът. Провежда се административно централизиране, а държавата определя стопанската политика и търговията. Установява се и пълен контрол върху външната политика, възстановяват се дипломатическите отношения със Съветския съюз. До есента на 1935 г. управляват два кабинета – на Пенчо Златев и Андрей Тошев, като те осигуряват пътя на монарха към еднолична власт. Чрез тях цар Борис засилва позициите си в българската политика.
Прочети повече