В съвременното развитие на обществото сме свидетели на нова историческа фаза на човешката цивилизация, в която особено важни и решаващи са информацията и знанията. Дигиталното пространство поставя силен акцент върху знанията и уменията на обучаемите и създателите на образователно съдържание, а оттам и на новите изисквания и стандарти, които налага днешният свят, както и това, от което съвременните ученици се нуждаят и очакват от образователната система. Според американския учен и футурист Алвин Тофлър, ,,когато информацията стане по-важна от всякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието”, а ,,знанието днес е не само източникът на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството” (Тофлър, 1996).
Зависимостта на подрастващите от технологиите е общоизвестна и видимо непрекъсната. Учебниците и днес остават това, без което не може ученикът и образователната система. От качеството и нивото на съвременните учебници, особено тези по история и цивилизации, зависи не само начинът и степента на формиране на нови знания и умения, но и интересът към учебната дисциплина и към книгите въобще в условията и неограничените възможности на виртуалното пространство.