Етикет: България

Приобщаващото образование може да се превърне в първата завършена образователна политика, която се стреми да направи образователната среда много по-приемлива за различните деца/ученици, напасвайки я спрямо техните особености и потребности, а не както досега – да се търси промяната у тях, за да се адаптират те към изискванията ѝ. Всичко това изглежда много добре, но трябва да си дадем съвсем ясна сметка, че в историята на българското образование са въвеждани и апробирани какви ли не образователни политики – коя от коя по-прогресивна, по-подходяща, по-приемлива за нашите условия. Много важно е да дадем достатъчно време на българския учител и да му помогнем безкористно и добронамерено да получи необходимата му доза увереност и убеденост, че приобщаващото образование с неговите приобщаващи ценности е най-правилната образователна политика за всички членове на нашето общество в бурното и динамично съвремие.

Лекарствените растителни видове, които се отглеждат в Ботаническата градина в Балчик, са гинко билоба, невен, кокиче, пирински чай, мента, татул, бабини зъби, лопен, кръвен здравец, сладък корен, невен, бял равнец, лудо биле, цариче и решетка.
Гинко билоба. От този растителен вид се употребяват листата, а в дрогата се съдържат гликозиди като естери на кумариновата киселина, флавоните лутеолин и трицетин и бифлавоните билобетин, гинкгетин, изогинкгетин, аментофлавон. Дрогата има следните три основни въздействия върху човешкото тяло:
 подобрява кръвообращението (най-вече в капилярите във всички тъкани), с особено положителен ефект в някои зони на мозъка;
 действа като силен антиоксидант, като елиминира вредното действие на свободните радикали;
 действа срещу слепването на кръвните клетки и съответно намалява вискозитета на кръвта и запушването на капилярите.

Историческата област Добруджа е сравнително и относително малък район в най-североизточната част на Балканския полуостров и се простира до Черноморското крайбрежие, по течението и на юг от река Дунав. На тази територия от втората половина на 18 век до последната Руско-турска война (1877-1878 г.) се водят боеве по време на няколко войни между Русия и Османската империя. В сравнение с Македония и Тракия до 1878 г., към Добруджа няма такъв интерес от историци, етнографи, дипломатически представители. Няма и публикувани данни за броя на населението и за етнодемографските му характеристики. Нито от Великите сили, нито от съседните държави се оспорва историческата политическата и езиково-националната принадлежност на Добруджа към България. Между българите и румънците има разбирателство и не се очертават териториални спорове. Нещо повече, геополитическата обвързаност, общата православна религия, интензивните стопански и културни връзки и особено общите политически интереси за национално-държавна еманципация спрямо Османската империя обуславят позитивния дух в двустранните отношения до 1878 г.
Характерното за Добруджа е голямата хетерогенност на населението ѝ (румънци, българи, християни, мюсюлмани и други етнически и конфесионални групи). Исторически Добруджа принадлежи на Първото и Второто българско царство, а в периода на османското владичество е в пределите на Дунавския вилает на Османската империя. Добруджа, като част от Балканския полуостров, където в границите на Османската империя е разположено различно етническо население, а често поради войните и случващите се събития протичат процеси на етнодемографски промени – изселвания и заселвания на нови групи население.

В годините преди Втората световна война 1934-1939 г. и България, и светът са в напрегната политическа обстановка. На 19 май 1934 г. в България Военният съюз и Политическият кръг „Звено“ извършват безкръвен преврат начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те обясняват действията си с необходимостта от ликвидиране на политическия хаос и установяване на граждански мир в страната. Разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, игнорирана е Търновската конституция, елиминира се дворецът. Провежда се административно централизиране, а държавата определя стопанската политика и търговията. Установява се и пълен контрол върху външната политика, възстановяват се дипломатическите отношения със Съветския съюз. До есента на 1935 г. управляват два кабинета – на Пенчо Златев и Андрей Тошев, като те осигуряват пътя на монарха към еднолична власт. Чрез тях цар Борис засилва позициите си в българската политика.

Изграждането на положителен политически имидж в обществото е първостепенна задача на всеки политик. Често политиците осъзнават няколко месеца преди кампанията, че имат нужда от политически маркетинг: те не преценяват, че отлагайки го за навечерието на изборите, ги осакатяват. За всички проблеми, за всички етапи на политическия живот текущият маркетинг само подготвя и служи на предизборния маркетинг. От общината до цялата страна предизборният маркетинг се прилага съвсем естествено към общинските избори, към парламентарните избори, към президентските избори и евентуално към референдумите – това е активна кампания. Текущият маркетинг обаче се състои в анализа и оценката на поведението на партиите, на личностите и на институциите както в столицата, така и по места, като им предоставя средства за най-добра позиция и за най-високо доверие. Това са “мирновременните” кампании: кампаниите за изграждане на имидж, за издигане на ръководни постове, за набиране на нови членове, подписките. Това е всъщност най-ефикасната мисия на политическите съвети за лидерите както относно партиите, така и сред обществеността.